Последни публикации

ноември 2020
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Кръгла маса: Балканският ислям – бариера или мост за радикализацията?

Кога
31.10.2018 @ 09:30 – 13:30
2018-10-31T09:30:00+02:00
2018-10-31T13:30:00+02:00
Къде
Парк Хотел „Москва”
България
София 1113
ул. „Незабравка“ № 25
Контакт:
Институт за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт“,

Уважаеми колеги,

Асоциацията на завършилите МГИМО има удоволствието да Ви покани на кръгла маса на тема “Балканският ислям – бариера или мост за радикализацията?”, организирана от Института за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт“ и Българското дипломатическо дружество. Мероприятието ще се проведе на 31 октомври 2018 г., сряда, от 9:30 до 13:30 ч. в Парк Хотел „Москва” при следната програма:

09:10 Регистрация на участниците
09:30

 

Откриване

Филип БОКОВ, председател на БДД

Хелене КОРТЛЕНДЕР, директор за България, Фондация „Фридрих Еберт”

Любомир КЮЧУКОВ, директор на ИИМО

09:40 Първи панел: Ислямските общности на Балканите – между традициите и промените

Модератор: посланик Филип БОКОВ, председател на БДД

Балканският ислям и радикализацията: бариера пред моста, Любомир КЮЧУКОВ

Ислямът в Турция, посланик Петър ВОДЕНСКИ

Ислямът в България: повечето български мюсюлмани изповядват традиционния ислям, Проф. Искра БАЕВА

Мюсюлманските общности в Сърбия между интеграцията и радикализацията, Бисер БАНЧЕВ

10:40 Дискусия
11:20 Кафе-пауза
11:40 Втори панел: Вносът на радикален ислям – колко реална е заплахата?

Модератор: посланик Валентин РАДОМИРСКИ, изпълнителен директор на ИИМО

Албания: и възможен мост, и бариера по отношение на ислямския радикализъм; Косово: сблъсък между традиционната толерантност и радикализма, посланик Боби БОБЕВ

В Македония няма вътрешна ислямска заплаха, външни сили внасят радикален ислям, Любчо НЕШКОВ

Ислямът в Босна и Херцеговина, посланик Любчо ТРОХАРОВ

12:45 Дискусия
13:20 Обобщаване
13:30 Край на дискусията
13:30 Бюфет

Очакваме потвърждение за участие до 25 октомври 2018 г. на адрес: office@eiri.bg или pentcho.houbtchev@fes.bg

На Балканите в продължение на векове живеят значими мюсюлмански общности, като в част от държавите ислямът е водеща религия. Характерни за повечето страни от региона са умереният характер на балканския ислям и отношенията на търпимост и толерантност между отделните религиозни общности. Разпадът на бивша Югославия, последвалите военни действия между новите независими държави и граждански войни вътре в редица от  тях обаче изведоха на преден план етническите и религиозни фактори като водещи при утвърждаване на новия национален и държавен идентитет, като същевременно засилиха националистическите тенденции и събудиха заспали реваншизми на полуострова.

Дейността на „Ислямска държава” на фона на цялостната дестабилизация на Близкия изток, разпадът на държавността на редица страни от региона, непоследователните действия на евроатлантическата общност, гражданската война в Сирия и безпрецедентната бежанска криза рязко увеличиха заплахата за сигурността и стабилността на Европа. Разрастването на терористичните акции засилиха рисковете не само по външните граници на Европа, но и очертаха нови разломи вътре в обществата, като се наблюдават процеси на социална фрагментация и търсене на сигурност на по-ниско, поддържано ниво – на базата на обособяване по етнически и религиозен признак.

Същевременно от страните в Югоизточна Европа се рекрутира немалка част от европейския контингент на бойците на „Ислямска държава” – не само като наемници, но и като индоктринирани джихадисти. „Ислямска държава” се опитва да радикализира мюсюлманите по света и да стимулира разпространението на радикална антизападна идеология на базата на религията.

Целта на дебата е да се откроят вътрешните и външните рискови фактори от радикализация на ислямските общности, да се оценят опасностите от завръщането на ислямски бойци от Близкия изток и да се набележат евентуални мерки срещу навлизането на радикални идеи в местните ислямски общности и заплахата от вътрешно разделение на балканските общества, срещу езика на омразата и ксенофобията. Стремежът е да се спомогне за оформянето на общорегионално разбиране за характера на заплахите и за необходимостта от регионални усилия и сътрудничество за тяхното предотвратяване.

error: Content is protected !!