Автор: посланик Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения (випуск 1981г., МП)
публикувано на 15.09.2020 в 18:00 на http://focus-news.net
Водещ: Г-н Кючуков, от месец и повече ставаме свидетели на нарастващо напрежение между нашите две южни съседки Турция и Гърция. Само заради находищата на нефт и газ в Средиземно море ли е този конфликт или има и още нещо?
Любомир Кючуков: Сегашният конфликт не е проста ескалация на традиционната конфронтация между двете страни. Тук има ново качество, и то действително е свързано с проучванията на залежите на нефт и газ в Източното Средиземноморие и тяхната експлоатация, като аз бих казал, че интересите и на двете страни тук са стратегически. И не може да се очаква някоя от тях да направи едностранни отстъпки, защото са свързани първо, с територии – става дума за морски територии, и второ, с ресурси. Чуха се анализи, че Ердоган ще се опита да изтъргува този въпрос срещу други отстъпки. Според мен, тези анализи не са съвсем точни, именно защото за Ердоган предмет на политическа търговия може да бъде въпрос с бежанците, използван като коз за натиск срещу Европа, може да бъде и преговорите за членство с Европейския съюз, което вече почва да губи интерес за него, но не и стратегическите енергоресурси в близост до Турция. Всичко това е въплътено в стратегията „Синя родина“, за която Ердоган все по-често говори и която обхваща всички околни на Турция морета. Тоест, конфликтът, респективно напрежението в Източното Средиземноморие ще бъдат дългосрочни и ще съхранят висок взривоопасен потенциал занапред.
Водещ: Ние трябва ли да се чувстваме по един или друг начин застрашени, тъй като казвате стратегията „Синя родина“ няма ли да засегне и нас по някакъв начин? И сме в близост и до двете държави, в прекалено опасна близост.
Любомир Кючуков: Първото естествено е от гледна точка на стабилността на целия регион, тъй като вече се изразяват много сериозни опасения от възможен военен конфликт между страни, който естествено ще засегне и всички околни страни. А втората страна на този въпрос е също така проблемът, че става дума и за Черно море, включително и изследвания там на енергоресурси, въпреки че там имаме договор между България и Турция от средата на 90-те години на миналия век за делимитация на икономическите зони между двете страни, то в по-широк контекст всичко това се вписва в стратегията на неоосманизма на Турция, тоест, за влияние върху територии на бившата Османска империя, което естествено предизвиква тревога и в България.
Водещ: В интерес на истината често ставаме свидетели на това как турският лидер Реджеп Ердоган отправя силни думи към свои съседи, към Европейския съюз като цяло, дори е отправял доста силни думи, обаче това не са ли само думи? Смятате ли, че може да се стигне до военен конфликт? И като казвам това, имаме предвид, че и двете държави – и Турция, и Гърция са членки на военно-политическия съюз НАТО.
Любомир Кючуков: Аз не бих подценявал действията на Турция и по-специално на Ердоган, защото във всички тези години той доказа, че последователно преследва целта за превръщането на Турция в регионален лидер и в глобален играч, при това доста агресивно и експанзионистично. Що се отнася до НАТО, НАТО има потенциала поне засега да не позволи конфликтът между Гърция и Турция да прерасне във въоръжен сблъсък, но от друга страна конфликтът между Гърция и Турция има потенциала да обезсили НАТО в Източното Средиземноморие. Действително НАТО е най-сериозният гарант, най-сериозното препятствие пред един въоръжен сблъсък между двете държави, защото те и двете са членки на Алианса, и практическа това е единствената международна платформа за двустранен диалог между тях. От друга страна, също така на практика нито една от тях не може да разчита да задейства чл. 5 на Алианса, тоест, да поиска съдействие на Алианса срещу другата страна. Но от друга страна гръцко-турският конфликт е в състояние да блокира способността на НАТО за вземане на единни решения и предложението на Столтенберг за технически преговори, които се отложиха веднъж и които трябва да се състоят днес, за създаване на механизъм за предотвратяване на конфликти в НАТО, технически преговори между Гърция и Турция под негова егида, само по себе си е достатъчно показателно за сериозността на кризата и в самия Алианс от гледна точка на гръцко-турската конфронтация.
Водещ: Като казахте чл. 5 от Устава на НАТО, ние в България, нашето държавно ръководство, пък и военно, много се уповават на този чл. 5. Как обаче той може да бъде тълкуван, когато става дума за конфликт между държави-членки на Алианса?
Любомир Кючуков: Това, разбира се, тук стигаме до чл. 1, който предполага и изисква от държавите-членки да уреждат помежду си конфликтите по мирен път и чрез преговори. Разбира се, това се оказва проблемно в ситуация с такива дългосрочни противопоставяния, каквито са гръцко-турските. И тук по-скоро основният ресурс е този на Алианса като международна структура за натиска, който той може да упражни на двете страни. Но той също не е безкраен, разбира се, този ресурс.
Водещ: Предстои среща на Военния комитет на НАТО. Как ще се опита ръководството на Алианса да усмири казано по-иначе Турция, пък и Гърция, тъй като не им остават длъжни в никакъв случай? Знаем, че тези две държави са в много обтегнати отношения от години.
Любомир Кючуков: Това, което НАТО се опитва да направи в момента, е: първо, да деескалира напрежението. Като говоря НАТО, имам предвид Алианса като цяло, въпреки че тук трябва да се отчита и позицията на отделните страни вътре в НАТО, тъй като Франция, а и Италия на практика те много ясно обозначиха позиция срещу турските претенции. Между другото и двете страни имат и своите интереси в Източното Средиземноморие, включително и договори за проучвания на нефт и газ, сключени с Кипър в същия този регион. Те провеждат там военни учения, което пък предизвика и турски военни учения. Тоест, Алиансът като цяло от една страна се опитва да намери, да деескалира напрежението и да наложи диалог между двете страни, от друга страна, някои от страните-членки на Алианса не са склонни да пренебрегнат националните си интереси и да направят отстъпки на турската позиция. Тоест, ситуацията е изключително сложна.
Водещ: Не си ли отваря Турция прекалено много фронтове? Знаем, че тя има интереси в Сирия, знаем за отношенията с кюрдите, сега и с Гърция отворен фронт, с Русия непрекъснато са в едни изключително сложни взаимоотношения. Как това ще се отрази икономически на Турция?
Любомир Кючуков: Действително Турция води една достатъчно агресивна международна политика по бих казал практически всички азимути: и спрямо Сирия, и в Либия, и спрямо Египет, и спрямо Израел, включително когато говорим за този регион, опитвайки се да си осигури не просто плацдарм в Либия, но чрез двустранния преговор за делимитация на икономическите зони между Либия и Турция на практика да обяви за своя икономическа зона по-голяма част от водите на Източното Средиземноморие, просто незабелязвайки например присъствието на най-големия гръцки остров Крит в тези води. Тоест, това, което на практика се получава е преконфигуриране на силите и противостоянието в региона. Гърция от друга страна също използва активно ресурса си на член на Европейския съюз заедно с Кипър, за да се опита да консолидира единна антитурска позиция, използва проблемите в турско-американските отношения, за да си осигури подкрепа на САЩ, укрепва всички аспекти на сътрудничеството по оста Гърция-Кипър-Израел, а не само енергийния проект между трите страни, за да изолира Турция в региона, сключи Споразумение за сътрудничество с Египет за използване на ресурсите от морските икономически зони на двете страни, като по този начин де факто показвайки, че няма намерение да се съобразява с турско-либийското споразумение, обяви разширяване на териториалните си води в Йонийско море, тоест, посока Италия от 3 до 6 мили, което беше предупреждение към Турция, че може да предприеме същата стъпка и в Егейско море, тоест, на практика няколкократно да разшири териториалните си води около всички свои острови. Тоест, между двете страни тече една много активна конфронтационна, бих казал дори позиционна война и политическа, и във военни аспекти, която изостря напрежението. От друга страна споменахте Русия. Русия е геополитически играч с много сериозен ресурс в региона. Тя е в добри отношения на практика с всички регионални сили – и Турция, и Гърция, и Сирия, и Израел, и Саудитска Арабия, и има добро, макар и нестратегическо, а ситуационно партньорство с Турция. Впрочем много парадоксално то се базира на коренно противоположни позиции и интереси по всички въпроси в региона, започвайки със Сирия и стигайки до Либия, но двете страни са обединени от общия интерес да изолират всички останали глобални играчи от процесите в региона. Франция е другата страна, която активизира рязко политиката при региона с най-еднозначно изразени антитурски позиции в рамките на Европейския съюз и НАТО мотивирани както от закупените от Кипър заедно с Италия права за проучване на залежите от нефт и газ от региона, така и гарантирани с военно присъствие там, и засилена пък политическа офанзива, разчитаща и на традиционните връзки още от времената на френските протекторати в този район. Изобщо както виждаме, Източното Средиземноморие се очертава като един от регионите, където имаме най-пряк сблъсък, точки на съприкосновение на конфронтационни интереси на много от глобалните и регионални играчи.