септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Последни публикации

Южна Европа се чувства изоставена в коронакризата, ЕС е на кръстопът

Автор: посланик Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения (випуск 1981г., МП)

публикувано на 10.04.20 в 16:19 на epicenter.bg

Разпад на Еврозоната поставя под въпрос самата евроинтеграция. И всички си дават сметка за това. По-логично е да се очаква, че след приключването на пандемията ще бъде намерена политическата воля за нейното укрепване

– Господин Кючуков, пандемията сякаш раздава наново политическите карти – и във вътрешен, и в международен план. Къде стои Европейският съюз на очертаващата се нова карта? Реагира ли навреме като единен субект?
– Европейският съюз е на кръстопът – по отношение на посоката на бъдещото си развитие. Като италианският премиер Конте дори постави под въпрос неговото оцеляване. Именно през призмата на неспособността на ЕС да реагира като единен субект – с общи подходи и съгласувани мерки. И преди всичко – със солидарно отношение. Нещо, което е фундаментален принцип за Съюза и спойка на цялата конструкция. Но тук е необходимо важно уточнение: проблемът не е в „ЕС-Брюксел“, а в „ЕС-столици“. Засега въпросът „заедно или всеки сам за себе си?“ получава доста ясен отговор в стил Остап Бендер: „спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“. В което има известна логика: борбата с пандемията предполага социално изолиране, затваряне на държави, градове, семейства…
Но от друга страна характерът на кризата я прави глобална, от което следва, че преодоляването ѝ не може да се осъществи в рамките на една страна – най-малкото защото нито една държава не може да се херметиризира от бушуващата в съседство зараза и да се изключи изцяло от световната икономика. Дори и само през призмата на разработването и производството на ваксина срещу коронавируса.
Разбира се, тук не следва да пренебрегваме проявите на солидарност от страна на редица държави (Германия, Чехия и др.), които приеха на лечение граждани на съседни страни, изпратиха медицинско оборудване и специалист и т.н. И още един важен въпрос – спасяването на здравето на хората или спасяването на бизнеса? Подходът е различен в рамките на отделните страни. В Дания, Германия и други страни се подпомагат гражданите (работещите на заплата, дребния бизнес) като по този начин стремежът е да не се маргинализират по-широки слоеве от обществото. Другаде акцентът е поставен върху бизнеса, което да му позволи бързо да се възстанови след кризата и да оздрави системата. В рамките на ЕС като цяло акцентът в дебата към момента е финансиране на възстановяването, а преодоляването на кризата е оставено повече на националните правителства.

– Личи задълбочаване на разделителните линии вътре в Съюза. Тонът между Германия и Италия се изостри почти до крайност. Какъв очаквате да е резултатът от размяната на острите реплики и появата дори на някаква ненавист между тях? Ако позволите репликата, дипломатите май ще имате много работа след края на пандемията.
– Боя се, че тук дипломатите няма да бъдат от особена помощ. Защото те работят в сферата на междудържавните отношения. А в момента се натрупват напрежения в отношенията между хората. Гражданите на страни като Италия и Испания се чувстват изоставени, а настроенията в Германия и Нидерландия са, че голяма част от проблемите на страните от европейския юг се дължат на слабости в тяхното собствено управление. Задълбочаването на проблемите в един все по-разединен съюз прави още по-важни резултатите от планираната в рамките на следващите две години конференция за бъдещето на ЕС. Тя е замислена не като едно събитие, а като институционализиран процес, започващ по време на немското и финализиран при френското председателство, като в дебата се търси ангажираното участие и на гражданите. Тя следва да очертае посоката на развитие на ЕС през следващите години, отговаряйки на базисния въпрос: напред към повече интеграция, или стъпка назад към повече пълномощия на националните държави. 

– Освен различията между Севера и Юга станаха очевидни и тези между Изтока и Запада в рамките на Европа. Страните от бившия Източен блок, между които и България, реагираха по-бързо на предизвикателството заради по-лошото състояние на здравните системи и миграцията на медицински кадри към богатия Запад. Дали държавите от Източна Европа ще се примиряват и занапред с ролята на донори на кадри?
– Източноевропейските страни действително като цяло са по-малко засегнати от пандемията досега, но би било трудно това да се отдаде на по-лошото състояние на здравните системи. Резултатите от един бъдещ безпристрастен анализ на причините за това биха били изключително интересни, включително и с оглед преоценка на подходите в недалечното минало. Тук имам предвид и появилите се хипотези за влиянието на задължителното имунизиране срещу туберкулоза върху разпространението на коронавируса в Източна и Западна Европа (включително и съществените разлики в пораженията от него между Източна и Западна Германия). А за да се преодолее изтичането на специалисти от региона задължителното условие е намаляването на разликите в жизненото равнище. Което да се преследва целенасочено и повишаването на доходите да не бъде остатъчна величина в държавната политика – нещо, което вече се прави в някои държави от региона. Докато България остава най-бедната държава в рамките на ЕС всички мерки за предотвратяване на износа на квалифицирана работна ръка ще бъдат палиативни. 

– Активират се и стари партньорства. Австрия например отказа да подкрепи декларацията, насочена срещу Орбан и Унгария, въпреки че те не бяха изрично споменати. Защо Виена застана зад Будапеща? Само заради исторически сантименти?
– Аз бих казал, че по-скоро става дума за идеологическа близост и политически интереси. Фидес, партията на Орбан, все още е член на Европейската народна партия, към която принадлежат и управляващите в Австрия. Освен това австрийският канцлер Курц показа, че за него участие в коалиция с крайната националистическа десница не представлява проблем. Неговите оценки за солидарността в ЕС днес не са много по-различни от тези на Орбан. Всичко това не е поредица от изолирани факти, а достатъчно последователна политика – сред по-старите членки на ЕС Австрия е страната, която показва най-голямо разбиране към притесненията на някои източноевропейски страни. И това е част от разместването на пластовете вътре в ЕС. 

– Пандемията от Ковид-19 е първото изпитание за Великобритания след Брекзит. Как се справя страната според Вас?
– Зле. При това не толкова поради пренебрежителното първоначално отношение към заразата (жертва на което стана самият премиер Борис Джонсън) или закъснелите мерки. А защото това отношение бе резултат от ясно формулирана философия, поставяща като приоритет скоростта на развитие на епидемията (колкото по-бързо, толкова по-добре – за икономиката) пред здравето на хората (към което подходът бе статистически – определен процент от населението така или иначе ще стане жертви на заразата). Всичко това – в името на изработването на „стаден“ имунитет в обществото. Когато стана ясно, че броят на жертвите започна да расте главоломно, а здравната система се изправи пред риска от срив и невъзможност да поеме заболелите, подходът бе променен. Но вече бе късно и епидемията бе набрала скорост. Това е един от примерите в света, когато разрастването на заразата бе до голяма степен функция от неадекватна политика и ненавременни мерки на управляващите. 

– Върна се вниманието към интригата дали Доналд Тръмп ще спечели втори мандат. След оттеглянето на Сандърс Тръмп ще се състезава с Джо Байдън. Какви са шансовете на бившия вицепрезидент?
– До преди пандемията Тръмп изглеждаше като безспорния победител в предстоящите избори. Неуспешният импийчмънт на практика амнистира Тръмп по казуса „Украйна“, като същевременно остави Байдън в ситуация да се обяснява за участието на сина му в украински далавери. Начинът по който обаче засега се справя (по-точно – не се справя) американската администрация, поставя под сериозен въпрос подобна прогноза. 

– Печели или губи Тръмп от обстоятелството, че се намери враг (коронавирусът), срещу който той да се сражава?
– По принцип борбата с поредния враг би следвало да е добре дошла за сегашния американски президент. Но за целта той би следвало да се профилира като победител. До момента, а и с оглед на прогнозите за евентуалния брой на жертвите от коронавируса в САЩ, това не изглежда особено успешно. Затова на Тръмп ще му бъде необходимо ежедневно да посочва нови виновници (Китай, Световната здравна организация, журналистите …) за да отклони отговорността от себе си. Като същевременно рисува мрачната картина на евентуалните последици от заразата, на фона на която всеки реален изход би изглеждал като по-малкото зло (следва да помним циничната фраза, че сто хиляди жертви в САЩ биха били един добър резултат). 

– Силните рестрикции в движението на хора и капитали удари силно по икономиката, рецесията е факт, ескалиращата безработица – също. Има ли страна, която на икономическото поле се справя добре или трябват глобални усилия?
– Практически е невъзможно да се даде отговор на този въпрос, защото не са ясни както дълбочината, така и продължителността на кризата – и в глобален, и в национален мащаб. Единственото, което изглежда достатъчно ясно е, че светът след пандемията ще навлезе в дълбока рецесия. Очевидно по-лесно ще преодолеят последиците от нея тези държави, които успеят да ограничат самото разпространение на заразата и жертвите от нея, като същевременно вземат мерки срещу разпада на социалната и икономическата основа на обществото, т.е. срещу закриването на предприятия, фалита на дребните производители, уволненията, нарастването на безработицата. Може да се очаква, че след епидемията ще настъпят съществени промени и в мястото и балансите между отделните страни в световната икономика, респективно – политика. Засега изглежда, че Китай, който във времеви план се движи преди останалите държави (и в разпространението на заразата и в излизането от епидемията) ще има определено предимство занапред. 

– Премиерът Борисов обяви, че забавянето на молбата за ERM-2 е било грешка и до края на април ще кандидатстваме за т. нар. чакалня на еврозоната. Какво е според Вас бъдещето на еврозоната с оглед на финансовите трусове, които се очертават?
– Основните противоречия в момента в рамките на ЕС са именно в Еврозоната, съсредоточени върху това дали да се търси съвместно кредитен ресурс чрез емитиране на евробондове, или не. Германия, Нидерландия и още няколко страни не желаят да гарантират чужди заеми. Заговори се дори за разпад на Еврозоната. Но това би поставило под въпрос самата евроинтеграция, защото Еврозоната е една от носещите конструкции на ЕС. И всички си дават сметка за това. Затова е по-логично да се очаква, че след приключването на пандемията ще бъде намерена политическата воля за укрепване на Еврозоната в посока разширяване на наднационалното начало (колкото и невероятно да звучи това днес): чрез разработване на общи финансови политики, допълнителни механизми на контрол, синхронизиране на фискалните политики, дори и евентуалното създаване на допълнителни отделни институции на самата Еврозона. Което от своя страна ще задълбочи разделение на Съюза на ядро (около Еврозоната) и периферия. Всяко забавяне на България по пътя към Еврозоната на практика води към институционализиране на нейното периферно положение в рамките на Съюза. По-различно стоят нещата с Шенгенското пространство. Бежанската криза, последвана от коронавируса, силно разклатиха основите на идеята за Европа без граници. Ако не се предприемат достатъчно бързи и съвместно договорени мерки за реформиране на Шенгенската система, нейното бъдеще не изглежда особено розово. 

– Всички сме част от случващото се в момента и всички изграждаме отношение към събитията. Как оценявате реакциите на властите в България до този момент?
– Достатъчно бързи и своевременни на първоначалния етап. И твърде непоследователни и дори хаотични впоследствие. С работещи към момента мерки от страна на Щаба за запазване здравето на гражданите – дори и когато те изглеждат понякога прекалени. И без ясна стратегия от страна на правителството по отношение на приоритетите за излизане от кризата – срещу обедняването на гражданите и икономическото възстановяване на страната.   

– Казват, че тепърва много неща ще се променят, но като много силен провал се сочи състоянието на здравеопазването и оттеглянето на държавата от този сектор в редица държави. Оптимист ли сте, че промяна ще има?
– Въпросът действително е ключов – и много дълбок. На практика тук става дума дали здравето е стока или човешко право. Пандемията показва, че справянето с нея е немислимо без водещата роля на държавата. Френският президент Макрон вече еднозначно формулира тезата, че здравето на хората не може да се остави на законите на пазара и държавата следва да си върне контрола. В този смисъл може да се очаква засилване на ролята и регулаторните функции на държавата в сферата на здравеопазването. Но това едва ли ще доведе до радикална промяна при концептуализиране на здравеопазването в рамките на господстващата социално-икономическа система в света, където печалбата е доминанта за сметка на човека. Впрочем, тук стигаме и до най-важния според мен въпрос: трябва ли човечеството всеки път задължително да преминава през апокалипсис за да достигне до своя катарзис?


Вашият коментар