септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Последни публикации

Международните очаквания са за намиране на бързо решение – ако кризата се проточи, би се отразило негативно за страната ни

Автор: посланик Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения (випуск 1981г., МП)

публикувано на 31.07.2020 в 17:00 на http://focus-news.net

Интервю на Любомир Кючуков за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Aкo прoтecтитe зa cвaлянe нa кабинета в Бългaрия уcпeят, какво oтрaжeниe и знaчeниe щe имaт в Европейския съюз, САЩ, Русия и Турция? Въпросът е към Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник министър на външните работи. Нека най-напред да разделим картината на две: да погледнем към реакцията на различни държави на това, което в момента се случва в България. То какъв отзвук получава?
Любомир Кючуков: Няколко неща правят впечатление в международното възприятие на политическата криза в България. Първо, дневният ред на протестите съвпада с постоянните притеснения на Европа спрямо България, става дума за корупцията. И второ, то е и следствие от първото, практически отсъства идеологизираната партийна подкрепа на Европейската народна партия (ЕНП) за ГЕРБ, разбира се, извън дежурното в такива случаи, но по-скоро останало като епизод изказване на лидера на ЕНП Манфред Вебер, като усещането е, че ЕНП се чувства не особено уютно в тази ситуация. Първо, защото на междудържавно ниво като правителствени ръководители, същите партийни лидери критикуват България и е трудно да говорят обратно в междупартийните връзки. И второ, защото в общественото съзнание в Европа започва постепенно да се наслагва сравнение на управлението на Унгария с това в България, и ЕНП продължава да изпитва силен дискомфорт на членството на Орбан и неговата партия „Фидес“ в техните редици. Освен това в международния контекст е свързан и със сериозни обществени и политически вълнения в редица други страни, катализирани от коронавируса. И този път протестите намериха място в сериозни европейски медии, където обикновено България или отсъства, или се споменава в неособено позитивен план. Този път негативният патос е по-скоро в посока не спрямо самите протести, към които по-скоро може би се демонстрира симпатия, а спрямо обстоятелствата, които са ги предизвикали, а именно корупцията и бедността. И реакцията на официално държавно ниво е много дипломатична, без гнили ябълки този път, чрез посланиците, чрез посочване на проблемите, които са породили протестите. Но всеки, който може да чете дипломатическите знаци, е наясно, че това изразява достатъчно ясно становище, че борбата с корупцията е ключов въпрос за Европейския съюз, и че засега в европейските столици не смята, че българското правителство се справя с проблема.

Водещ: На какво се дължи досега слепотата на европейските институции към предизвикалите протестите обстоятелства у нас? Те не са от вчера, те не са от деня, в който избухнаха протестите. Те се люшкат в един многогодишен мониторинг, за който при друг ваш разговор казахте, че превърна общността в арменския поп.
Любомир Кючуков: Да, за съжаление този проблем отдавна съпътства представата за България в Европа, и той се превърна в много тежко петно върху страната, постоянно действащо. И когато говорим за мониторинга, тук като че ли българското правителство се опита да заобиколи истината по отношение на мониторинга, защото последният доклад, който беше през миналата година, той не предложи отпадане на мониторинга, както беше афиширано в България. Идеята на Европейската комисия е мониторингът на България и Румъния да се влее в общ доклад за всичките 27 европейски страни по темата „Върховенство на закона“, който евентуално да бъде публикуван през септември тази година. Не бива да забравяме, че тази тема, тя е изключително актуална, беше и част от много тежкият дебат, свързан с плана за възстановяване на Европейския съюз от миналата седмица. И за пръв път използването на евросредства беше обвързано с политически критерии, именно върховенството на закона. Макар че решението за съответни санкции бяха формулирани по начин, изискващ мнозинство при гласуването, което на практика ги прави трудно осъществими.

Водещ: Г-н Кючуков, но на какво се дължи слепотата към проблемите в България? Ако реакцията бе навременна преди години, може би нямаше да сме свидетели на такива събития днес.
Любомир Кючуков: Аз се боя, че след определен етап, след като първоначално беше формулиран проблемът, и Европейският съюз чрез мониторинга се опита да посочи много ясно проблемите и да настоява за тяхното решаване, мониторингът постепенно стана контрапродуктивен, защото той някак си прекъсна връзката между правителство и избиратели в България, между управляващи и граждани. Защото всичките проблеми някак си автоматично почнаха да се пренасочват към Европейския съюз, и от страна на правителството, което вадеше като защитен щит докладите за напредъка, и от страна на гражданите започна там да вижда надеждата – споменахте вече за колективния арменски поп, в който се превърна Брюксел. И това до голяма степен започна да играе негативна роля. Това, което в момента ние наблюдаваме, е обстоятелството, че се получи определено и много голямо натрупване на напрежение в обществото. Да, очевидно във всички правителства и всички управляващи досега е имало корупция, разликата може би, която доведе до това натрупване, е, че в продължение на тези 10 години тя като че ли беше оформена като система, която обхвана цялата държава, включително финансиране и бизнес, включително със значимо присъствие в медиите, включително с правна защита, административно овладяване на държавата. И това може би е съществената разлика, която доведе до това именно сега тези протести да имат такава сила.

Водещ: Можем ли да очакваме, че сега ще се появи реакция от страна било то от европейските институции, било то от евроатлантическите ни партньори в посока установяване, уреждане на конфликта?
Любомир Кючуков: Не, естествено дотолкова, доколкото това може да се реши само и единствено от страна на българските граждани и българското правителство. Всички наши партньори, не само Европейският съюз, естествено ще работят с всяко българско правителство, независимо дали това е настоящото, евентуално служебно или бъдещо след нови избори предсрочни или редовни. Но достатъчно ясно прозира готовността да бъде дадена сериозна подкрепа на всяко бъдещо българско правителство, което най-после на практика ще се заеме с ограничаване на корупцията в страната. Едва ли са основателни тези притеснения, които се формулират основно в България, че едва ли не едно следващо правителство може да промени геополитическата ориентация на страната. Според мен, това категорично не стои така. Страната ясно е потвърдила своята принадлежност и към Европейския съюз, и към членството си в НАТО, при това при всички досегашни управления, независимо от това коя партия е била водеща в правителствата. Между другото, парадоксално е, че единствената парламентарна партия, предлагаща за преразглеждане тази ориентация, говоря за „Атака“, е част от тази именно правителствена коалиция, претендираща да бъде едва ли не единственият носител на евроатлантизма у нас. Но всички твърдения, че една или друга политическа партия ще отклонят България от членството в Европейския съюз и НАТО, са по-скоро спекулативни и имат изцяло вътрешнополитически привкус. За съжаление, те понякога активно се използват в международен план на междудържавно равнище за натиск върху България.

Водещ: Спекулативни ли са други твърдения, че премиерът би могъл да бъде сменен под натиск на американското посолство?
Любомир Кючуков: Аз не смятам, че тук което и да било посолство или която и да била държава биха първо позволили подобен натиск, и второ, че това би решило въпроса. Изцяло проблемите са български и би следвало да се решат на българска почва. А позицията на отделните страни, тя не е спрямо един или друг управляващ, а спрямо един или друг проблем, който трябва да бъде решен.

Водещ: Обидно ли е да очакваме решение отвън тогава, когато можем да го намерим вътре?
Любомир Кючуков: Според мен, не би следвало дори да е допустимо за нас като българи ние да търсим, да очакваме решение отвън, и второ, най-логичното е естествено, когато ние имаме проблеми, те да бъдат решавани от българските граждани.

Водещ: Г-н Кючуков, ако протестите успеят и се сформира ново правителство, служебно, след това има избори, каква би била реакцията в Европейския съюз, в САЩ, в Турция, тоест, най-близките ни партньори?
Любомир Кючуков: Съвършено нормална, както след всеки избор, който би довел до съставяне на ново правителство в която и да било държава-членка на Европейския съюз. Всички наши партньори ще работят с правителството, избрано от българските избиратели.

Водещ: А от гледна точка на Русия, ако бъде спрян проектът „Турски поток“, което е напълно възможно, какво да очакваме?
Любомир Кючуков: От гледна точка на Русия също аз не виждам никаква друга възможност, освен и Русия, както всяка една друга държава да работи с това българско правителство, което управлява страната. А оттук нататък каква ще бъде българската позиция по един или друг проект, зависи разбира се от самото правителство. Знаем, че от една страна има много сериозен натиск от страна на САЩ за енергийните проекти на Русия със страни от Европейския съюз, говорим за „Турски поток“ и „Северен поток“. Знаем крайно негативната реакция на Германия, остра, която също заплаши с алтернативни, обратни санкции САЩ в случай, че бъдат наложени такива спрямо нея. И също така знаем неотдавнашното изказване на Ангела Меркел, която доста еднозначно квалифицира подобен тип санкции, особено в отношенията между партньори, като незаконни от гледна точка на международното право.

Водещ: А в Турция трябва ли да се безпокоят в случай на смяна на правителство, тъй като явно бе установен добър контакт между премиера Борисов и президента Ердоган?
Любомир Кючуков: Да, очевидно имаше добър личен контакт между двамата. Но също не смятам, че би следвало да има каквито и да е основания за безпокойство в която и да е страна от смяна на правителството. България все пак е достатъчно сериозна и предвидима страна в своите международни контакти, включително и с Турция. И както България, така и Турция са заинтересовани да няма напрежение между двете страни. Друг е въпросът, че в самите двустранни отношения през последните години до голяма степен именно на основа на тези лични отношения както дневният ред, така и динамиката на двустранните отношения се диктуваше по-скоро от турска страна, въпросите се обсъждат на най-високо политическо ниво, нещо, което Турция отдавна се опитва да наложи в двустранните си отношения със своите съседи, беше изключено до голяма степен експертното начало в двустранните отношения с Турция. И в резултат на това до голяма степен България, впрочем както и целият Европейски съюз, стана уязвима на турски натиск, било то по линия на мигрантската и бежанската криза, било то чисто в политически план.

Водещ: Има ли опасност и в каква или при каква ситуация България да изпадне в международна изолация?
Любомир Кючуков: Не, няма такава опасност. Политическата криза по един или друг начин би следвало да намери своето решение. България не е единствена страна в света, която в момента се тресе от доста сериозни политически проблеми. Нямаме основание да смятаме, че смяната на правителството може да дестабилизира страната, по-скоро обратното. Надеждите са, че за да се излезе от тази политическа криза, по-скоро трябва да има промяна.

Водещ: При радикализация и ескалация на протестите би могло да се очаква и по-остра реакция от страна на властта. Това ще предизвика ли международно отражение?
Любомир Кючуков: Както в България, така и в международен план една по-остра реакция…

Водещ: По-твърда?
Любомир Кючуков: Да, по-твърда. Нека да кажа така – една силова реакция не би била приета добре.

Водещ: И какво още не би било прието в ситуацията на тази криза?
Любомир Кючуков: Би се отразило негативно за страната, ако кризата се проточи прекалено дълго. По-скоро в такива случаи международните очаквания са за намиране на бързо решение.


Вашият коментар