август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Последни публикации

Американците искат справедливост, Тръмп изостря разделението

Автор: посланик Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения (випуск 1981г., МП)

публикувано на 04.06.2020 в 07:50 на https://www.marica.bg

Любомир Кючуков

Доколко сериозен е проблемът с расовата дискриминация в САЩ и с полицейското насилие срещу цветнокожите?

– В САЩ се прави много за преодоляване на всякакви расови предразсъдъци. Очевидно е обаче, че под повърхността има много сериозно мъртво вълнение на расова основа, което периодично избухва по повод на такива полицейски насилия, което не е случайно. В конкретния случай проявите са като че ли още по-дълбоки, защото кризата е много по-сериозна и политиката на Тръмп е на разделяне и противопоставяне на нацията, което силно се отразява върху случващото се в момента. 

– Г-н Кючуков, защо протестите в САЩ срещу жестокото убийство на афроамериканеца Джордж Флойд взеха такива размери и стигнаха до вандализъм?

– Кризата с коронавируса активизира задрямали противоречия и катализира негативни процеси навсякъде по света. Особено тежко това се отрази там, където правителствата не успяха да се справят с епидемията, какъвто очевидно е случаят и в САЩ. Кризата отне сигурността във всички аспекти – за живота,  за доходите, за бъдещето, и рязко покачи нивото на агресията в обществата. Неслучайно расте  броят на предупрежденията от различни краища на света за риска от омраза и ксенофобия. 

Кризата оголи системни противоречия – на първо място нарастващите неравенства.

Неотдавна върховният комисар по правата на човека на ООН Мишел Бачелет констатира, че сегашните граждански вълнения в САЩ са резултат от неравенствата на расова основа – в достъпа до здравеопазване, образование, заетост. Очевидно има натрупване на тлеещо напрежение, което избухва при първия по-сериозен повод. 

Американската система на здравеопазване се оказа значително по-непригодна за справяне със сериозна пандемия от европейските, където основната тежест беше поета от публичното, не от частното  здравеопазване.  Докато в САЩ отговорът на ключовия въпрос  дали здравето е стока или човешко право е по-скоро в посока на първото, на пазарните механизми.

– Могат ли протестите в САЩ да ескалират до гражданска война?

– Подобни вълнения периодично се повтарят в САЩ, обикновено след проява на полицейско насилие. Не бива обаче да се подценява дълбочината на сегашната криза. Един от най-фрапиращите нови елементи в нея, който е и прецедент, е пренасянето на понятието „тероризъм” спрямо вътрешнополитическите процеси. 

Досега борбата с тероризма беше мотив и осигуряваше правна основа за интервенциите на САЩ  по света. Днес това е аргумент на президента Доналд Тръмп да настоява за използване на армията и Националната гвардия срещу демонстранти, срещу американски граждани. Именно по тая причина влезе в употреба и понятието „гражданска война”. 

За съжаление поведението на американския президент не води към омиротворяване и той вече директно е обвиняван за допълнително раздухване на протестите с агресивните си и обидни туитове.

Тук има роля и друг феномен –  Тръмп очевидно не успя да победи коронавируса, а ежедневната победа над нови и нови врагове е основен ресурс за   всеки популистки политик. В резултат на това в рамките на епидемията на атаки бяха подложени Китай, СЗО, Обама, демократите. Сега като виновници за погромите се сочат Русия, Китай, дори Зимбабве. Към това Тръмп е тласкан от загубата на доверие, която показват социологическите проучвания, което е сериозен минус преди президентските избори през ноември. Съвсем доскоро  победата на Тръмп изглеждаше като рутинна разходка до урните на неговите привърженици, но днес ситуацията е много трудно предсказуема.

Пандемията се оказа много силен удар и върху политиките, които той провеждаше досега – на изолационизъм, национализъм, популистка риторика.

– Радикализират ли се младите американци? Набират ли популярност в страната леви движения като Антифа, цитирано от Тръмп като „терористично”?

– Като цяло навсякъде в кризата нараства несигурността, което до голяма степен е резултат и от процесите на глобализация. Чувстват се три много сериозни обществени дефицита ​- на първо място на сигурност във всичките ѝ аспекти: персонална, социална, национална. Има и дефицит на справедливост – нарастващите неравенства. По време на кризата излязоха информации, че богатствата на милиардерите в САЩ са се увеличили изключително много на фона на масовото обедняване на другите. 

Има и трети дефицит –  на доверие, скъсването на връзката между управлявани и управляващи

Дефицитите предизвикват търсенето на нови решения в две посоки: крайнодесния популизъм, който вече е и идеологически оформен в национализъм, ксенофобия и омраза, и социалната писта, където особено младите  хора  търсят повече справедливост.

– Кого от кандидатите за Белия дом ще облагодетелства взривоопасната обстановка – сегашния президент Тръмп или конкурента му демократ Джо Байдън?

– Кой ще спечели изборите през ноември, не е ясно. Засега е очевидно, че Тръмп губи подкрепа. Сега нещата изглеждат трудно предсказуеми, само преди два месеца не беше така. 

Който и да бъде новият американски президент, той ще трябва да решава много сериозни проблеми – несигурността, желанието за  справедливост, загубата на доверие.

– Няма ли обаче Тръмп да бетонира положението си, ако се справи със ситуацията с твърда ръка? Има ли шанс да повтори успеха на съпартиеца си Ричард Никсън, който печели изборите за Белия дом през 1968 г., след  най-масовите протести в САЩ заради убийството на Мартин Лутър Кинг? 

– Ситуацията днес, 50 години по-късно, е различна. Ако Тръмп заложи на силови мерки за справяне с тази криза, това ще задълбочи вътрешните разделения в американското общество. Нацията е много сериозно разделена по няколко линии – расова, етническа, социална. Така че силовите методи могат да решат евентуално конкретната криза, но няма да решат проблема в дългосрочен план.

Големият проблем е, че тези различия ще се задълбочават, ако не се преодолее усещането за различно третиране – по отношение на образование, здравеопазване, работа, заплащане. Трябва да се преодолее и бедността и гетоизацията на огромни маси афроамериканци, която съществува във всеки американски град и генерира престъпност.

– Наред с други негативи пандемията изостри до краен предел и отношенията между двете водещи икономически сили САЩ и Китай. Докъде ще стигне конфликтът по оста Вашингтон-Пекин?

– Това, което наблюдаваме в момента –  конфронтацията между Китай и САЩ, е борбата за световно лидерство утре. Допреди епидемията борбата беше концентрирана в сферата на икономиката. Днес обаче тази конфронтация се прехвърли  и в сферата на политиката, обхвана международните организации СЗО, ООН, засяга и сферата на сигурността. И тъй като става въпрос за световно лидерство, тази борба ще бъде достатъчно дългосрочна.

Самото понятие многополюсен свят предполага отсъствието на хегемон

 Т.е. САЩ обективно се разделят с тази си позиция и се превръщат в може би първия, но все пак един от няколкото световни лидери. Докато  Китай в момента е експанзионистична държава, която завладява нови пазари и територии. Това ще оформя световните процеси за  достатъчно дълъг период. 

Досегашният световен ред ерозира. Появата на многополюсен свят е обективен процес, който трябва да бъде управляван така,  че да не предизвиква конфликти, а да бъде в полза на човешкия прогрес. 

– Ще успее ли ЕС да спечели дивиденти от тази битка на гиганти?

– Важно е къде и как ЕС ще намери своята роля. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен направи заявка, че ЕС трябва да бъде глобален играч. За това обаче трябва да бъдат решени минимум две предварителни условия -единството в самия съюз, за да може да взема ясни позиции, както и еманципацията му от САЩ в политически план и от Китай в икономически.

Ако тези зависимости продължават, ЕС ще остане второстепенен играч. Големият въпрос е дали Съюзът на 27-те ще успее в тази важна битка.


Вашият коментар